|
у̀дрям се, -яш се, несв.; удàря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. С удар се натъквам; блъскам се, блъсвам се. Шуми Средиземно море. И вълна след вълна / се удрят о белия, смелия кораб. Мл. Исаев. Той пристъпи няколко крачки и се спря: двете момченца се гонеха и щяха да се ударят в него. Йовков. Хвана Кирчо за ръката и го помъкна. Толкова бързаше, че Кирчо се препъна, падна и се удари. К. Петканов. Внезапно Злати Василев грубо тласна влезлия с тях. Човекът полетя напред, удари се о каменния зид. Дим. Ангелов. Куршумът се удари в стената. Топката се удари в мрежата на вратата. 2. Само св. Прен. Диал. Мъча се, старая се, залягам. Удари се да търси пътечка, която по-лесно да ги изведе към селото Върбица. Блъсков. || Залавям се да върша нещо. Каруцата, потънала до пода, застана сред блатото. — Бъди спокоен — заговори Андрешко и се удари на работа около каишите. Елин Пелин. 3. Само св. Прен. Диал. Меря се, съревновавам се. Децата ми са голи, ама воловете ми ще се ударят с Балабанските волове. Влайков. Кой ще се с Гюргя удари / по хубост и по лудини! К. Христов.
|